VASHIATGLAS.COM

Плажната ивица в Слънчев бряг тревожно намалява заради прекъснатия поток от наноси на пясък, подхранващ плаж „Слънчев бряг". Потокът на нов пясък е прекъснат след изграждането на незаконното яхтено пристанище в Свети Влас, стана ясно на пресконференцията на партия ДЕЛА в пресклуба на БТА. Въпросният захранващ поток минава непосредствено по дължината на целия залив, започващ от нос Емине. Заради изграждането на марината вече няколко години захранването с нов пясък е прекъснато, намалявайки ширината и дълбочината на плажа в Слънчев бряг.
От ДЕЛА представиха снимков материал, от който ясно се вижда, че в различните части на курорта между 8 и 12 м от плажната ивица са вече отмити от морето. Те се позоваха и на отговора на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по повод предишния им сигнал за незаконността на пристанището. В отговора от МРРБ  се съдържа цитат от писмо-становище с номер ППР-120 от 02.02.2005 г. на ГЕОЗАЩИТА-Варна, в което се посочва, че:
„Съгласно Генералната схема за брегоукрепване на Българското Черноморско крайбрежие в района се препоръчва изграждане на къси буни за оформяне на плажни ивици с ограничена ширина, като не се допуска прекъсване на наносния поток, който подхранва плаж „Слънчев бряг".
След като се е запознал с тези констатации, лидерът на ДЕЛА Атанас Терзиев е поискал среща с директора на ГЕОЗАЩИТА ЕОД - Варна относно проблема. На нея са били обсъдени  писмата-становища, които през 2005 г. от компанията са изготвили и изпратили до МРРБ. Отново е било потвърдено становището, че строителство на мащабно хидротехническо съоръжение в района по северния бряг на залива ще прекъсне наносния поток, захранващ плаж „Слънчев бряг".
Според председателя на ДЕЛА има реална опасност до няколко години най-големият български курорт да остане без плажна ивица, тъй като тече изключително динамичен процес на блокиране на потока от пясък и унищожаване на плажа. Според него в случая става дума не само за голям екологичен проблем, но и за заплаха за туристическия сектор в региона, който генерира стотици милиони евро приходи всяка година.
„Ако пристанището продължава да съществува и да пречи на притока на нови наноси пясък, то няма да е далеч времето, когато плажа на Слънчев бряг ще е спомен от пощенските картички", допълни още Терзиев. Той цитира и абсурдното становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в мандата на Асен Гагаузов за съгласуване проекта за яхтено пристанище в качеството си на заинтересовано лице по смисъла на закона, а именно като собственик. В същото време сочи, че проектът предвижда изграждане на пристанището върху територия, която не засяга изключителна държавна собственост. „Как министърът в едно и също писмо съгласува проекта като държавна собственост, но заедно с това посочва, че територията не е изключителна държавна собственост?", изрази недоумението си Терзиев.

В отговора на МРРБ се съдържат цитати от документи, които показват, че са издадени две отделни разрешения за строеж за териториите, върху които е построено пристанището. Първото касае аварийно брегоукрепване на имот, записан на името на община Несебър, докато 8 месеца по-късно второто разрешение отново от главния архитект на Несебър одобрява строеж върху същия имот, но вече на името на инвеститора „Куентин" ООД, без да има данни за продажба на имота или отстъпване на право на строеж.
Представителите на ДЕЛА допълниха, че от всички разминавания в документацията и процедурите е ясно, че „пристанището е построено изцяло чрез насипване в морето в противовес на всички конституционни и законови норми чрез порочни процедури. Това е ставало с явното съдействие на услужливи висши държавни служители от предишното управление, очевидно срещу осребряване на предоставените услуги".
От ДЕЛА изразиха надежда за бързо приключване на проверките на МВР, ДАНС, прокуратурата, МРРБ и призоваха за спешна намеса и мерки за премахване на незаконното съоръжение, тъй като е заплашено не само екологичното равновесие и цялостта на плажната ивица, но и съществуването на най-големия български морски курорт.