Класическите картини рядко показват само онова, което се вижда на пръв поглед. Скрит смисъл в картини от миналото се разкрива чрез знаци, които днес лесно се пропускат. Художниците от отминалите епохи влагат в платната послания за вяра, добродетел и човешка съдба. За да разберем тези послания, се вглеждаме в предметите, цветовете и позите и в начина, по който са подредени.
Как се тълкува скрит смисъл в картини от Ренесанса
Ренесансовите автори работят в свят, в който образованите хора споделят общ запас от образи. Те се учат от античните текстове и от църковната традиция и очакват зрителят да познава тези източници. Затова в една картина могат да се наслоят по няколко значения едновременно.
Алегорията е сред основните средства за такова послание. Чрез нея отвлечени понятия като справедливост, умереност или време получават човешки образ. Фигурата не изобразява конкретен човек, а носи идея. Тази идея се разчита по предметите около нея.
За да се разчете подобна сцена, е нужно да се потърсят повтарящите се знаци. Едно и също понятие може да бъде представено по различен начин в отделните школи.
Полезно е всяка сцена да се разглежда като реч, а не като украса за стена. Тогава предметите се подреждат като изречения, а фигурите заемат мястото на думи. Така се стига до послание, което иначе остава скрито.
Значението на цветовете в картината
Цветовете не служат само за украса. В много от старите платна те носят точно определено значение, което днес не се усеща веднага.
Синьото се свързва с небесното и често облича святите фигури. Червеното носи представа за кръв, за жертва и за сила. Златното и жълтото говорят за светлина и за божественост. Бялото остава знак за чистота и невинност. По-тъмните тонове често са носител на скръб, на опасност или на зло.
Зеленото пък подсказва надежда, природа и младост. Разчитането на тези значения не е механично. Художникът може да обърне очакването и да го използва за изненада. Затова един и същ оттенък може да подсказва различно нещо според сюжета.
Важно е цветът да се чете в съчетание с останалите, а не сам. Съседните тонове взаимно променят значението си и това прави тълкуването по-точно.
Пози и жестове в портретите
В портретите говорещ е не само лицето. Наклонът на главата, посоката на погледа и положението на ръцете предават отношение, което думите не биха изразили. Затова при четене на портрет се гледа цялата фигура, а не само изражението.
Ръка, поставена на гърдите, може да означава искреност или смирение. Пръст, насочен нагоре, често отпраща към небесното и към висшата истина. Ветрилото, пръстенът или книгата в ръката на изобразения допълват онова, което портретът иска да каже. Всеки от тези детайли е част от общ език.
Животните също влизат в този език. Кучето край човека говори за вярност, а птица в клетка може да подскаже нещо за свободата или за самата съдба. Понякога знакът е толкова скрит, че се забелязва едва след внимателно вглеждане.
Има и знаци, които сочат към времето. Пясъчен часовник или вехнещо цвете подсказват краткостта на живота. Череп в ъгъла на платното носи същата мисъл. Огледало може да говори за суетата или за самопознанието. Всяко от тези средства насочва зрителя към мисъл извън самата сцена.
Религиозни сюжети и символика
Религиозните сюжети са най-наситени със символи, защото трябва да предадат учение, а не само разказ. Агнецът сочи към саможертвата, а гълъбът често е знак за мира.
Светлината в такива сцени не е просто природна. Тя подчертава святостта и насочва погледа към важната фигура. Затова тъмнината около едно лице може да означава нещо повече от времето на денонощието. Тя говори за скрито присъствие или за предстоящо събитие.
Босите крака, скръстените ръце и наведената глава са други устойчиви знаци. Всеки от тях е част от общ речник, който зрителят от онази епоха е разчитал без усилие. Днес този речник се възстановява от изследователите и от самите платна.
Цветът и светлината работят заедно в тези сцени. Златният фон отпраща към вечността, а меката светлина подчертава святостта. Така обикновен епизод от живота на светец се превръща в урок за вярващите.
Как да четем съвременното изкуство
Съвременното изкуство често отказва ясния знак и оставя тълкуването по-отворено. Там предметите и жестовете не винаги водят до едно значение. Понякога те нарочно водят до няколко възможни прочита. Затова старият речник не помага напълно и се налага да се търси собствен прочит.
Въпреки това и съвременният автор работи с онова, което зрителят познава. Той разчита на средата, на материалите и на контекста, в който произведението се показва.
Четенето на картини е умение, което се развива с практика. Колкото повече платна се разглеждат, толкова по-ясно става скритото. Полезно е да се знае и времето, в което е създадено произведението. Затова най-добрият начин да се разбере една картина е да се гледа бавно. Бързият поглед пропуска именно онова, което трябва да се види.
Добре е да се отдели време и за самото заглавие на творбата. Често то е част от посланието и насочва прочита. Затова заглавието се чете заедно с образа, а не след него.